Земеделските имоти - ЗРЪНЦЕ ОПТИМИЗЪМ
Още преди кризата земята беше считана за един от най-подценените активи в българската икономика. В началото на рецесията и масовото поевтиняване на всичко, инвестиралите в този актив пак нямаха толкова сериозни поводи да се оплакват, колкото заложилите на акции или апартаменти по морето. Просто защото цената на земята се запази относително стабилна.
Ако съдим от данните на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) за средните ценни в момента, собствениците на земя отново ще са доволни. По всичко личи, че това ще е сегментът на пазара на имоти, който първи излиза от кризата.
Добра реколта
"Още през 2009 г. тенденцията се обърна и тази година сделките се сключват на нива, близки до предкризните", коментира Радослав Манолов, заместник председател на БАСЗЗ и изпълнителен директор на "Адванс терафонд" АДСИЦ.
Според статистиката на асоциацията в началото на миналата година продажната цена средно за страната е била около 240 лв. за декар, а в момента е 300-310 лв./дка. Рентите пък са достигнали вече нива от 22-27 лв./дка. В обобщението не влиза Добруджа, където тези два показателя традиционно са най-високи. Там таванът на рентите е 60 лв./дка, а продажните цени се движат в широката граница между 370 и 600 лв. за дка. По данни на държавната система за агропазарна информация САПИ през 2008 г. средно земеделската земя в страната е струвала 312 лв./дка, а през 2009 - 297 лв./дка.
От асоциацията прогнозираха ръстът да продължи и през следващата година, като очакванията им са повишението да е в рамките на 10-15%. Те аргументираха очакванията си с по-високите ренти, които се договарят в момента. Техните нива пък са пряко свързани с размера на субсидиите, които получават земеделските производители, като неписано правило е, че средната рента е приблизително равна на размера на субсидията, отпускана на производителите за декар обработваема площ.
От асоциацията имат и още един силен аргумент с който подкрепят прогнозата си. Те цитират данните от изследване на Световната банка в което е изчислено,че само за 2009 г. са били изтъргувани 450 млн. декара земеделска земя в световен мащаб. А за десетгодишния период преди това средно са били купувани около 40 млн. дка на година. Обяснението на засиления интерес е, че все голяма част от финансовите инвеститори гледат на покупката на земята като на безрискова инвестиция. Фактор са се оказали и държавни фондове от страни в Близкия изток и Азия, които в момента активно купуват подценена плодородна земя в Европа. Членовете на БАСЗЗ коментираха, че регистрират интерес и към сделки в България.
"За големите световни групи Източна Европа е интересен пазар. Земята е разнообразна и могат да се отглеждат над 140 вида култури. Макар и малка по площ земята в България дава много повече възможности на земеделците от тази в повечето страни в Централна и Северна Европа", коментира Александър Загорски от "Булленд инвестмънтс" АДСИЦ.
Лек спад на цените от асоциацията отчитат само в района на Каварна, където земята е привличала интереса основно на потенциални инвеститори във вятърни паркове. След като Министерството на земеделието се опита да прокара забрана за изграждането им върху плодородна земя търговията в района замря, а цените тръгнаха надолу.
През 2010 г. има и ръст на броя на сделките спрямо година по-рано, когато бяха направени 110 000 покупко-продажби за 1.3 млн. дка. Прогнозите обаче са догодина броят им да намалее, но обемът им да продължи да се покачва.
От асоциацията обясниха, че през миналата година най-силно са се активизирали земеделските производители, които заради добрата реколта са решили да инвестират част от приходите в покупка на земята, която обработват. Очаква се те да продължат да са фактор на пазара, защото тези сделки им дават не само възможност за по-добро планиране, окрупняване , но и достъп до субсидии. Друга тенденция, която ще продължи и догодина, е ръст на замените между големите земеделски фондове. Така те след няколко години на купуване на земя на сляпо вече започват да окрупняват собствеността си в конкретни землища, и то без да се лишават от ликвидност.